Киноа

Историята на Киноата започва от Андите в Южна Америка. Била е основна храна в Имерията на Инките. Киноата е храна, която може да оцелее при най-различни условия. Тази адаптация на културата позволила на инките да я използват за храна стотици години. В наши дни Перу продължава да бъде най-големия производител на киноа в света. Интересът към киноата постепенно се разпространява в Индия и други части на Азия (включително Япония), а също така и в Африка и някои части от Европа.

Киноата има голяма хранителна стойност. Смята се за богат източник на протеин, благодарение на съдържащото се солидното количество лизин и изолевцин. Източник е и на есенциални мастни киселини или мононенаситени мазнини (като олеиновата киселина), също така, киноата е добър източник на вит. Е. Има голяма концентрация на калций и други минерали, както и богатство от антиоксиданти (кверсетин и кемпферол).

Има противовъзпалително и антиоксидантно действие, намалява риска от алергии. Използва се при диабетици, като намалява и риска от появата на диабет. Ключът е високото съдържанието на фибри и протеини, нужни за поддържането на нормални стойности на кръвната захар. Киноата е впечатляваща и уникална храна, сред другите зърнени култури, с изобилието си от фитовещества и положителните им ефекти. Семената трябва да бъдат много добре измити. След това е добре предварително да се накиснат във вода за няколко часа.

Киноата може да се добави към зелени салати, изкиснатите зърна киноа се варят с вода в съотношение 1:2. Продуктът се вари на бавен огън, докато си поеме водата. Тогава съдът се отдръпва от огъня и се прибавя бучка масло. Оставя се похлупен, като се разтърсва от време на време. За салата или гарнитура семената от киноа могат да се ядат и сурови, но трябва да са добре изкиснати и измити.